Силата на съжалението

В живота обикновено човек преследва своите мечти опитвайки се да ги реализира.Границите на този феномен са единствено в нас,
в нашето въображение и сила на духа.Лутайки се между реализирани и пропуснати възможности,верни или грешни решения
в нас се появяват съмнения и съжаления.
Има два вида съжаление: какво чувстваме след действие и как се чувстваме, ако не направим нещо. И въпреки
че съжалението за собствените ни действия често приема формата на агония, с времето болката отшумява и
започваме да търсим извинения или смисъл в случилото се. В същото време бездействието е това, за което се
вкопчваме с всички сили, тайно желаейки да върнем времето назад и да направим нещата по различен начин. Хората
са много по-склонни да съжаляват за това, което не са направили, отколкото за това, което са направили,
дори ако по-късно някои действия започнат да им се струват грешка. Точно това, което не сме направили –
независимо дали това е отказ да приемем нова работа, връзка, нежелание да отстояваме себе си или
да излезем от зоната си на комфорт – с течение на времето започва да ни преследва безмилостно.
От време на време се връщаме мислено към пропуснати възможности или неизпълнени обещания. Отказът от
предприемане на каквото и да е действие преобръща в съзнанието на безброй сценарии за възможно развитие
на събитията. И тъй като тези сценарии никога не са предопределени да се сбъднат, мозъкът ни не може да спре
да си представя друг живот -различен от този, в който живеем.
Това може да бъде както проклятие, така и свещен дар. Ако никога не достигнем висините, които бихме могли да имаме,
ако бяхме започнали да развиваме определени умения в себе си по-рано – то никога не е твърде късно да започнем.
Подобни примери има във всички области. От време на време чуваме, че някой е напуснал високоплатена работа и
е станал „ шеф на себе си“ или че много успешен човек отново е седнал на студентската скамейка, за да научи нова специалност
от нулата. С други думи, с течение на времето е много по-лесно да приемете идеята, че сте се опитали в нещо и
не сте успели, отколкото че дори не сте опитали.
Както и да е, няма да отричам, че в самото начало това беше трудно,
, трябваше да положа просто нечовешки усилия да не се откажа и да продължа напред.Но с течение на времето всичко
застава на своето място. Нашият ум може
да стане наш приятел, както и наш враг; той може да ни тласне към заветната цел или да приведе сто аргументи и
аргументи в полза на изоставянето й. Така беше когато започвах да посещавам секцията по бокс,така беше когато
винаги започвах нов бизнес и претърпявах неуспехи.Мисълта да не преприема действия за да реализирам поредната идея
,да изляза от зоната си на комфорт,ме плаши повече от неуспеха.И постепено от позиция на изминалото време усещам
как всичко добива автоматизъм,съхранява ментални ресурси,и ме прави по непробиваем.